На върха на нашата разпъвана от човешки противоречия общобългарска история стои този велик ден.
И въпреки попълзновенията на жалките политико-първични амбиции, и въпреки общобългарският ни нихилизъм, и въпреки дългата кома на българския гений в последния век, този ден нито е загубил истинският си духовен блясък, нито е спрял да носи славата на една велика победа „от урва на урва и от век на век”.
Този ден не е само спомен за победа над злото, причинено от една варварска империя спрямо балкански народи, този ден е тържество на братската вяра.
Защото връщайки се назад във времето на началото на кървавата руско – турска освободителна война стои един манифест прочетен в Казанския събор в Петроград от руския православен цар.
И чрез този манифест бива обявено „ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН БРАТСКИ НАРОД СТРАДА” !
Днес ни упрекват да не говорим като крайни шовинисти. Да сме „европейци” просто така.
Забравили костите на мъчениците в Стрелча, Панагюрище, Стара Загора,Батак, Перущица, забравили изпепелените български къщи, храмове, училища, забравили незнайните гробове на руски, украински, румънски, финландски войни, на български мъже жени и деца, поискали България да бъде свободна, забравили любовта на православните нам народи станали застъпници за нашата свобода вървим незнайно на къде в този безумен и принизяващ всякакви човешки ценности век.
Помним ли българи и българки великия дар на този ден, деня в който получихме един православен братски дар – СВОБОДАТА СИ КАТО НАРОД ?
БЛАГОДАРИМ ВИ РУСКИ, УКРАИНСКИ, РУМЪНСКИ БРАТЯ !
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКИ, БРАТЯ И СЕСТРИ В ХРИСТА !
Храмовото духовенство и верните честитят с „едно сърце и една уста„ великият ден на нашето национално възраждане като народ, като държава.
