В днешната епидемия в която ние и целият православен свят попадна, можем да провидим и неискан и неочакван Божи дар, доколкото тази наша православната общност ( едната свята съборна и апостолска църква) по целия свят изведнъж е принудена от неотложни обстоятелства да се обърне към дълбините на своята традиция и да отсее вечното и истинното, Христовото от това, което се е превърнало в предание, и то обезличавано от секуларността в нас, което съвсем не е задължително за нашата вяра.
С една дума: при тежки кризисни условия християнинът (а не само митрополитът или свещеникът!) е заставен да разсъждава върху вярата си в нейните най- външно гранични измерения. Тук не става въпрос за иносказателно тълкувание на евангелски пасажи, нито за някаква вероучителна постановка, а за пределно лично осмисляне на личната вяра, реализираща нашето истинско единение със Христос в този безкрайно и безкрайно критичен момент.
В мигове като този във вековната история на Христовата Църква най-успешното средство за единение е молитвата произнесена от дълбината на човешкото сърце и облечена в дрехата на нашата осъзнатост.
Действително днес храма е относително пуст, от към боголепна богослужебност, голяма част от обществените служения са изоставени поради човешкото измерение на думата страх. Прилагат се правила които много повече са свързани със света и неговият начин на живот, изоставяйки начина и правилата по който е съществувала църковната общност до този миг.
Въпреки всичко молитвата остава и сега дори единствената връзка както със общността, така и със самия Бог. Дори и същата тази общност да е изправена пред неимоверна трудност в своето общуване и комуникация. Множеството забрани сковават съзнанието ни, в това число и много църковно правни норми, но сърцето ни трябва да остане вярно на Бога, въпреки всичко това което човешките страхове ни диктуват.
В исторически мигове като този молитвата е критично важна среща на нашето аз с Бога. Тя е истинна и истинска среща, и това да се молим не е само въпрос на осветеният дълг от нашата Църква, или начин за отстраняване на всяко зловредно зло от нас, или просто привличане на някакво добро. В по-стари времена от днешното мнозина вярващи стари хора съветваха : „ Прекръсти се за да те пази Божията майчица, да се завърнеш от пътя си здрав и жив.“
Този обикновен човешки благослов е прекрасен и изпълнен с духовна нежност, но не това е същността на молитвата.
Молитвата се нуждае от своето време, и онзи който върви по пътя и трябва дълго да се занимава с това, за да може посредством нея, ние да се срещаме с Бога.
Когато през нашето съзнание премине усещането за молитва, ние особено тези които познават думите на Евангелието интуитивно се сещаме за обещаното на нашият Спасител и Господ:
„Всичко що в молитва с вяра искате, вярвайте че ще получите и ще ви бъде дадено!“
Именно в това се корени опитността на цялата Църква, молитва жива и изпълнена с готовност от наша страна да стигнем до края, до Бог. За да изпросим нужното за нас, за да сразим сковаващият страх в себе си, и живота който живеем.
В мигове на исторически и общочовешки изпитания цялата Църква се е опирала на молитвата без да се влияе от времевите граници и условия. И се е отдавала на това най-велико общуване с Бога до край, откровено и изцяло. Времевият отрязък ден, е осветен в своята пълнота именно от молитвата, която пропива същността както на храмовото пространство на този свят, така и на цялата ни дейност в този откъс от време. Молитвата е филтър пропускаш най-фините ни мисли, които заедно с нашите желания следва да подарим на Бога. И така този ден след ден, подарен ни от Създателя и допуснат да премине от историчността във вечността, отнася всеки вопъл на човешкото творение пред престола Му.
Днес трябва да се молим, откровено без да скъпим времето си, пропито с летаргията на нашата собствена отдалеченост от Бог.
Днес молитвата, този наш собствено интимен разговор с Бога е единствената ни възможност да променим нашият живот само разрушаващ се от нашата човешка отказаност да бъдем будни духовно.
Обединени от злото което ни връхлетя, всички истинно православни християни отправяме нашата молитва в тъмнината на нощта, за спасение на всичко и всички!
Митрофорен Протопрезвитер
Радослав Паскалев
Висш Църковен Съвет
Истинно Православна Българска Църква.
