На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или както се е наричало още в древността „началото на индикта“. През 6 век по времето на император Юстиниян I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион от лат. indictio=обявяване) – периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се считал 1 март или 25 март – Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско явление.
През този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с 1 септември. В Минология на Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И доднес в Православната църква след литургията на 1 септември се чете именно този евангелски откъс.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се четяло от Константинополския патриарх, който правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред – вечерта на Велики Четвъртък – б. р.) – първото от 12-е евангелия, и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.
В Русия въпреки приемането на християнството до 15 век новата година започвала на 1 март. Тогава започвала новата година във всички руски летописи, вкл. и на преп. Нестор. Въпреки това влиянието на византийската традиция било силно, защото и на 1 септември се провеждало специалното богослужение, с което византийците ознаменували новата година. С указ на имп. Петър Ι новата година в Русия се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се провело през септември 1699 г. в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията. Въпреки това Типикът и доднес определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден
В празничният ден в храм „ Света Матрона Московска „ от 09.00 часа ще се отслужи света Божественна Литургия по древната византийска традиция.
Митрофорен Протопрезвитер Радослав Паскалев ще отслужи цялата Светата Литургия на гръцки език.
