В първите дни на св. Четиридесетница в тъмнината на нашата греховна същност, в изпълненият със смирена тишина храм, ние отправихме покайната си молитва към Бога чрез молитвеното последование на Великият покаен канон на Св. Андрей Критски. Молитва която има една единствена цел, да ни води по пътя на покаянието.
Покаянието насочва вътрешния ни поглед към нравственият закон закодиран от Бога в нас, въпреки нашият отказ да го приемем, и нашата склонност към саморазрушение. И ето на какво е способен свободния ни избор, човекът беше призван да превърне Земята в Едем –земен рай. Но той превърна Земята и живота си в ад.
Поста е време за осъзнаване, за преосмисляне на най-важния сбор от думи, който съживява умъртвените ни и изгубени души.
„Помилуй ме Боже, помилуй ме! „ единствената възможност за осмисляне на обезобразената ни житейска същност, и единственият начин за оживотворяване на най-ценното в нас – човешката душа, божественото дихание превръщащо ни от смъртни в синове и дъщери на Христовата светлина.
Покайният канон през тези първи дни на поста бе отслужен от митрофорен протопрезвитер Радослав Паскалев в съслужение на храмовото духовенство и благолепното пение на хора при храма.
