В тъмнината на притихналият от човешко присъствие храм, потопен в своята самотност днес, през моето съзнание, като човек и духовник, постоянно преминава една дума.
Думата „МЕТАНОЯ“.
Дума към която често се връщам в моите духовни разсъждения, изправен пред стената на човешкия страх.
В началото на нашата християнска история, история на Цялата Църква преди да бъде предадено на нас Евангелието, се бе появил един пророк, пророк Йоан, изпратен в пустинята на Юдея, а оттам до пустинята на човешкото съзнание. Бе „ продромос“ предтеча. Делото му бе да проправи път на Бога идващ в света. В основата на цялото му служение и слова бе призивът за покаяние. За нас това понятие почти е загубило първоначалния си смисъл. Но това означава дълбоко преструктуриране на съзнанието на всеки човек – т.е. „метаноя“.
Покаянието насочва вътрешния ни поглед към нравственият закон закодиран от Бога в нас, въпреки нашият отказ да го приемем, и нашата склонност към саморазрушение. И ето на какво е способен свободния ни избор, човекът беше призван да превърне Земята в Едем –земен рай. Но той превърна Земята и живота си в ад.
Наивно е да мислим, че светът преди две хиляди години, при идването на Бог е бил коренно по-добър от днешния. И в онези дни злото поразяваше хората. И в повечето случай изглеждаше че няма изход, че то злото е непобедимо. Но с идването на Христос дойде и отстъплението на злото, което започна на всички нива в които то се бе загнездило. Въпреки факта, че Господа беше разпнат и умря в страшни страдания, Той възкръсна и победи смъртта – основното зло, което изглеждаше непобедимо.
Той основа Своята Църква, преподаде ни невидимият Св. Дух чрез осветените тайнства, за да може всеки побеждавайки злото и смъртта ,и освещавайки себе си да става като самия Него, да се богоуподобява.
През двете хиляди години църковна историчност, изминали от идването на Христа, малките острови на благодатта винаги са оставали оградени от Св.Дух, над които злото е било безсилно. И на вид обикновени хора , водени от вярата и победили страха, се превръщаха в светци, към които се обръщаме за помощ в трудни времена. Те по обещание от Бог оставаха с нас, въпреки нашият богоотхвърлящ отказ, за да ни помагат в най-страшните мигове на нашият живот. Бог, който е създал този свят, никога не го е напускал. И светците потвърдиха това с живота си, с делото си. Те бяха като запалени свещи, към които хората вървят по всяко време.
Но злото в хода на човешката история след Христа се умножи. Двадесети век шокира човечеството с две световни войни. В имперска Русия в началото на 20 век се създава безбожна комунистическа държава, която си поставя за цел унищожаването на християнството, пълното му изкореняване. И не само там, но и в целия свят, особено в православния.
Привидно изглеждаше, че през 1989-91 г. комунистическият режим се срива. Но засегнатите съзнания на поколения не успяха да се освободят от ступора му. И днес можеш да чуеш все повече и повече стенания за това колко добър е бил животът в онази епоха, епоха която роди най-масовият в човешката история терор срещу вярата. И най-лошото е, че злото на комунизма бе насилствено разпространено в целия свят. В основата си той „проповядваше“ пълно унищожение на вярата в Бога и Неговата Църква. Комунизма заразяваше обществата със своята смъртоносна отрова, превръщайки ги в затворени тоталитарни крепости, в които всички несъгласия и инакомислие се унищожаваха безмилостно. Особено яростно е унищожаването на вярата там, в тях.
Случайно ли коронавирусът влезе в християнския свят от посткомунистически, тоталитарен Китай?
Има ли някаква неразкаяна вина в това, което се случва в света днес?
Разбира се, че има! Поколението което бе заразено от безпощадния вирус на комунизма, и активно рушеше света, за да се „възцари“ този смъртоносен ред вече е във вечността, и то не може да се покае за своите престъпления. Но можем да го направим ние. Наше задължение е да се покаем преди всичко пред Бога, а след това пред хората – за злото, което нашите предци донесоха на света. Важно е да разберем, че отговорността, не помни родството, е на нас. И тъй като все още сме живи, можем да се покаем за греховете им. Всеки в сърцето си, чрез молитвата, тогава това всенародно покаяние, ако е принесено искрено ще стигне до живата небесна Църква.
Днес греховният свят стигна дотам, че храмовете да се затварят по инициатива не на безверния свят а от самата църковна йерархия. В риск е поставено най-великото служение Евхаристията – основното Тайнство, претворяването на тялото и кръвта Христови чрез което животът на земята продължава, действа благодатта и се ражда светостта. Време е да се изтрезнее, да се погледне назад и да се ужасим от броя на греховете в света, които не само не намаляват, но продължават да се размножават, навярно както този вирус, който преобръща света днес. И да се покаем! Спомнете си само руските новомъченици , които днес са забравени дори от Църквата! Напразно ли са проливали кръвта си, изповядвайки Христос?
Нужно ни е покаяние за да изживеем благодатността на най-смислената дума днес „МЕТАНОЯ“.
Протопрезвитер Радослав Паскалев
Св.Четиредесятница, 2020 г.
ИПБЦ
