В сряда на петата седмица от Светата Четиридесятница, по църковният устав ( Типик ) в притихналата тъмнина на храма, се отслужи молитвеното последование на Великият покаен канон на Св. Андрей Критски и Йерусалимски.
В последованието на Великият канон Църквата напомни и чрез прочетеното житие и великият духовен подвиг на Света Преподобна Мария Египетска, измерението на човешкият грях и спасение. Именно заради този велик духовен спомен цялата служба в този ден се нарича от Светата Православна Църква – „МАРИИНО СТОЯНИЕ“ .
В тъмнината на храма, огрян единствено от човешка молитва и светилниците на божествената Христова светлина, душите ни се пронизват отново и отново с думите на пророка: „Помилвай ме Боже, помилвай ме“. За да се вгледаме навътре в нас, и видим корените на плевелите впити в чистата пръст на душите ни – нашите собствени грехове.
И слушайки дивната история на човешката метаморфоза – житието на Света Мария Египетска няма как да не отроним сълзи, от пропитото ни от гузност съзнание.
Думите на това богослужение ровят както лъвските лапи в съзнанията ни, но не за да ни напомнят за древната помощ към стареца Зосима, а за да извадят от нас нагнетеното зло и грях, и да ни освободят в името на Бога и неговото обещано спасение за нас. Благодат слизаща от небето към верните на Църквата Христова.
Днес събраните богомолци в храма пренесоха тази благодат в домовете си, оставяйки страха и нагнетеното в себе си зло, което единствено може да руши.
