Български  |   Русский

КАК НИ НАТРАПИХА ПАПСКО – ЛЪЖЛИВИЯ КАЛЕНДАР.

август 30, 2018

Защо докато едни християни си честитят Рождество Христово, други още постят?

Става дума за самочинната противоканонична промяна на църковния календар, която разкъса вселенското литургично единство на християните и отвори пътя на рушителни за Църквата практики и тенденции.

На1 февруари Българска православна църква почете паметта на св.великомъченик Трифон. Лозарите обаче ще си направят обредното зарязване на 14-ти – датата, на която се е чествал празникът преди т.нар.календарна реформа в БПЦ.

Същото ще е на 24 май – държавата и обществото ще честват светите братя Кирил и Методий,а Църквата ще го е направила 13 дни по-рано, незабелязано от никого.

Все така е разделено църковното от гражданското празнуване и на 1 ноември, празника на св.Иван Рилски и Ден на народните будители, и на 8 декември – студентски празник не за друго, а защото тогава църковно се прославя патронът на СУ св.Климент Охридски.

Защо е това объркване? Кому е изгодно изолирането на Църквата от обществения живот, разкъсването на вековната връзка между богослужебното честване на светеца с народния празник в негова чест?

Защо докато едни православни си честитят Рождество Христово, други още постят?

Този въпрос открива една кървяща вече десетилетия рана в Православната църква– т.нар. „стар стил” и „нов стил”.

Всъщност става дума за самочинна противоканонична промяна на църковния календар, която разкъса вселенското литургично единство на християните и отвори пътя на рушителни за Църквата практики и тенденции.

През1572 г. папа Григорий, амбициран да въздигне поразклатения авторитет на Ватикана, въвежда ново летоизчисление, премествайки датите с 10 дни напред, за да се навакса „изоставането” на действащия дотогава Юлиански календар. По-късно се добавят още 3 и днес разликата между двата календара е 13 дни. Ако човек се зарови в специализираната литература обаче,ще открие, че прословутото научно преимущество на новия григориански календар е само мит. Той е основан на отдавна отхвърлената от науката геоцентрична система, според която Слънцето се върти около Земята, затова и тропическата година, приета от него за еталон, е условна, въображаема величина. Обратно, юлианският календар е космоцентричен и неговата основа,сидерическата година, е реална величина, равна на пълния период на въртене на Земята около Слънцето. Ето защо всички астрономически и историко-хронологически изследвания, свързани с големи периоди от време, се правят по него, а не по новия календар.

Историята на налагането на т.нар.нов стил е низ от интриги и фалшификации. Папската реформа е призната още тогава за безсмислена от Сорбоната, Виенския и други университети, както и от редица астрономи като Джордано Бруно и Галилей. Коперник отказва да вземе участие в подготовката й, и понеже учението му заплашва да разобличи псевдонаучността й, то е забранено. Ала политическият натиск и ловката папска (всъщност – юдейска! Г.С.) пропаганда си казват думата – новият календар постепенно превзема света и „научното” му преимущество и точност днес са безпрекословни.

Но ако светът може да живее по всякакви календарни системи, Църквата отмерва своето богослужебно време по осветени от Светото Предание и съборния опит правила, за които новият календар се оказва напълно непригоден. При него християнската Пасха много пъти се пада не само заедно, но и даже преди юдейската,което е грубо потъпкване на евангелските събития– знае се,че Христос възкръсва след юдейската Пасха. Затова апостолските правила и каноните повеляват отлъчване от Църквата,за всеки, който празнува Пасха заедно с юдеите.

Още в същата 1582 г. Вселенският патриарх Иеремия II заедно със Синода осъжда римското календарно нововъведение и свиква църковен събор, който предава на анатема всеки, който го следва.

И през следващите столетия православните патриарси и архиереи осъждат като измяна и гибелно отстъпление т.нар. нов стил. На приелите го, Вселенският патриарх Кирил в Окръжно послание от 1756 г. налага страшни проклятия за временния и вечния живот. Анатема прогласява и Съборното послание на Вселенския и източните патриарси от1848 г. Затова в православните държави григорианският календар е наложен само за гражданския живот, а поместните им църкви продължават да празнуват по юлианския.

Пробивът в това единство става през 20-те години на миналия век. През 1922 г. за Вселенски патриарх при ред нарушения и с политически натиск е въздигнат  Мелетий Метаксакис, изгонен от Йерусалим заради„противобожигробска дейност” и даже низвергнат от Синода на Еладската църква. Още следващата година той свиква „Всеправославно съвещание”, в който не участват повече от половината поместни православни църкви – трите големи източни патриаршии, Александрийската,Антиохийската и Йерусалимската, Руската православна църква и др. Въпреки това и въпреки съмнителните пълномощия на участниците това самочинно сборище взема решение за приемане на „новия стил” и още ред пагубни нововъведения в Църквата, които никой досега не е дръзнал да въведе.

Поради всеобщото възмущение и вълнение сред православните, обсадили даже в дните на „конгреса” Патриаршията, Мелетий е свален от Вселенския престол. Заместникът му обаче още през 1924 г. налага т.нар. „поправен юлиански календар” –преминаване към григорианския Месецослов при запазване на православната Пасхалия.Същото прави Еладската Църква под натиска на държавата и Румънската, срещу което получава от Цариград липсващото й досега патриаршеско достойнство. И в Гърция, и в северната ни съседка започват големи смутове и вълнения, както и жестоки гонения на отказалите да приемат нововъведението – затвори и заточения, разстригване на монасите, дори убийства на миряни. Въпреки това и в двете страни днес големи маси от хора продължават да следват т.нар. стар стил. В Русия новият календар е въведен съвсем за кратко и отменен, защото богомолците просто опразват храмовете и отказват да се черкуват по него. Поради решителната народна съпротива новият стил се проваля и в Македонската църква.

У нас календарната реформа става неочаквано и изведнъж. С „Послание до клира и всички чада на БПЦ” от 18.07.1968 г. тя е обявена в Църковен вестник вече като факт, станал  „по общо желание на клира и вярващия народ”.

Постановява се след Никулден веднага да се празнува Игнажден, а 13-те дни помежду им с честваните на тях светци просто са зачеркнати, като е съкратен и Рождественският пост. Такава груба намеса в богослужебния ред Църквата не познава през цялата си история. При това едно от съображенията на реформата е чисто чревоугодничество – да се избегнел постът на Нова година. Все по тая причина честването на Гергьовден е оставено по стария стил. По новия то понякога се пада през Великия пост преди Великден, а как да се лишиш от печеното агне!

В какво е лукавството на „поправения юлиански календар”, по който се служи сега у нас?

Той наистина не смее да наруши православната Пасхалия, което би означавало отпадане от Църквата, макар че призиви за общо празнуване на Великден с католиците все по-често се чуват. Но пък напълно следва католическия григориански календар за Месецослова/празниците с постоянна дата/, с което грубо нарушава древния Типикон – устава на църковното богослужение. Петровият пост не само силно е съкратен, а понякога и съвсем изчезва, нарушават се ред времеви граници и установени от Църквата правила. Календарната реформа обаче се цели много по-далеч. Общите дати на неподвижните празници дават възможност за съслужение с католиците, което е категорично забранено от каноните, под страх от низвергване. Днес обаче то дръзко се практикува от немалко православни свещеници и йерарси.

Новият стил нарушава логическата връзка между отделните периоди и празници, вследствие на което църковният народ губи връзка с мистичния дух на Църквата и богослужението.

Днес в храмовете на БПЦ вървят окастрени до неузнаваемост служби в резултат на своеволие и презрително отношение към Типикона, породено именно от календарната реформа. Без съмнение тя свърши отлична работа на атеистичната власт. Селските събори се лишиха от религиозно съдържание и станаха само повод за ядене и пиене,празниците на големите светци бяха префасонирани като Ден на овчаря, акушера, лозаря, а студентите празнуват, без въобще да се сетят за св.Климент.

И ако една светска организация може да сменя и модернизира устава си колкото си иска, това не важи за Църквата, която е небесно-земна институция, ръководена от Светия Дух. Ние, разбира се, по човешки можем да ревизираме каноните и постановленията й, но тогава ще ги лишим от мистичната сила на Духа – благодатната сила, чрез която става нашето спасение.Господ ясно дава своята санкция чрез  особените действия на Божията благодат.

И днес Благодатният огън слиза на Гроба Господен само на православната, а не на католическата Велика Събота. Когато Йерусалимската патриаршия отстъпи и прие новия календар, огънят не слезе и старият бе скоропостижно върнат. Известно е също, че всяка година на Преображение Господне над едноименния храм на Тавор, където е станало това дивно събитие, се спуска чуден облак. И не на 6-ти, а на19-ти август, когато е празникът по юлианския календар!

Днес юлианският църковен календар се спазва от по-голямата част от православния свят – от Йерусалимската, Руската,Сръбската, Грузинската, Македонската Църква, Света Гора. По него се черкуват хиляди гърци и над 2 млн.румънци.

В България след демократичните промени и свобода на вероизповедтта се появяват все почече доблестни свещеници и малки храмове които спазват Православния църковен юлиански календар.

„Календар”на латински ще рече „книга на дълговете”.Ние дължим на Господа дареното ни земно време, което също е Божие творение. Него Господ освещава, като го прави причастнона небесния живот чрез църковното богослужение. В този смисъл според много богослови църковният календар се явява икона на осветеното време. И всяко посегателство срещу нея е светотатство срещу светиня.