В третия неделен ден на Светата Четиридесетница в утрото на неделната светлина се покланяме на Светия Кръст Христов. Обожаваме го и в молитва шептим „ На Твоя Кръст се покланяме Владико, и светото Твое възкресение славим“.
Както пътник изморен от дългия път, който подвива нозете си под сянката на разлистено и сенчесто дърво за да отпочине, така и православните християни вървейки по трудния път на духовното пътешествие към Небесния Ерусалим, към Пасхата Господна стигнаха до средата му. И там, в средата на този път се изправя „ Кръстното Дърво“ за да можем под неговата сянка да съберем сили за духовното пътуване по-нататък.
Кръста е отпечатан на всеки един от нас като знак на челата ни, получен при Свето Кръщение, както на древния Израил му бе дадено обрезението. Именно чрез него, чрез Кръста Христов ние верните истинно православни християни се различаваме от неверниците. Кръста Христов ни е щит и духовно оръжие и спомен за победата на Господ Иисус Христос над сатана. Той е нашият печат, който ни пази от онези които искат да ни сторят зло. С Кръста Христов побеждаваме!
