Ние сме хора на съвремената цивилизация. И тя ни превърна в нейни безропотни консуматори. Всичко подчинихме на нея. Представете си какъв ужас ще изпитаме,ако нямаме телефон,автомобил или електричество.
Този уж „цивилизационен” подход ни донесе спокойствие в простото ни живеене , но ни взе всичко което се нарича човешка ценност.
Притъпена е цялата ни духовна същност. Нямаме усет за нищо стойностно.
Понятия като : съпричастност, достойнство, чест са загубили смисъла си изцяло, в нашия уж свободен живот. Ако нещо не ни касае пряко, и то не е в нашите интереси,не ни вълнува.Издигнахме стените на собствената си изолация толкова високо че вече не виждаме нищо, само небето, което също е загубило за нас хората на това столетие смисъл.
Страшно се живее така.
Защо Ви пиша всичко това ли? За да ви накарам да се огледате. Къде сте ! Кои сте! Какъв е смисъла от живота ви! И защо е спряло да ви интересува всичко истинско.
Тази сутрин се събудих с мисъл за тях.
Знаете ли колко хубаво е да се събудиш в топлото си легло.И деня ти да започне със усмивка и топло кафе. Едни от първичните белези на цивилизационният „ комфорт „.
Но тази сутрин си мисля за тях –моите братя и сестри по вяра – руския народ.
Как ли е минала ноща в Санкт Петербург? Колко са жертвите ? Има ли още мъртви?
Защо е всичко това?
Някой историк или изследовател на древността би казал че епохите на гонения са заминали безвъзвратно в историята. Уви, не е така!
Днес в 21 век гоненията продължават, с пълна сила.
Смъртта вилнее днес в Петроград ,подбудена от жалката низост на слабия човек за надмощие на всяка цена. Да,това е точната диагноза – власт на всяка цена. Въпреки потъпканото човешко достойнство, въпреки разбитите човешки съдби и животи, въпреки ценената толкова много на думи – свобода и справедливост.
Мен не ме интересуват политическите цели и лица, интересува ме достойнството на човешкият живот, скъпа ми е човешката душа.
Затова ви будя по този начин през всичките години на моето свещенство. Оставете чашата с кафето, и лицемерната усмивка днес. Обърнете лице и поглед в страни, към страдащите, към мъртвите, към тяхното желание за човешка справедливост.
Зная че някои ще ми кажете : „Какво можем да направим ние?”
Много можете, много можем. Всички, ние заедно!
Хайде да се помолим за тях, но всички. Доколкото всеки може да прави това. В дома, в офиса си, на работното си място. Всички да се помолим за тях – за Русия. Повярвайте ми струва си да покажем пред небето в което не вярваме, че е останало нещо човешко в нас, нещо малко заради което си струва Бог да ни помогне в тази обща молитва. Направете го днес или утре,но го направете.
Помолете се за душите на убитите, помолете се за гонените заради правда, помолете са за търсещите, помолете се за Русия.
Аз ще го направя. И в събота в деня на мъртвите ще се помоля за всички тях.
Елате при мен да го направим заедно.
Аз ще я нарека „РУСКА ЗАДУШНИЦА”
Трябва да направим тази крачка,разбивайки оковите на цивилизованото си консуматорство,за да излезем от ада на жалкото си съществуване.
Протопрезвитер Радослав Паскалев.
