В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от Капернаум. Той се спрял на онова място, където събирали данъци. Като видял там митаря Матей, казал му: „Върви след мене!“ Длъжността митар, или събирач на данъци, била в голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде. Когато Йоан Кръстител проповядвал на човеците покаяние и митарите заедно с другите идвали при него да питат какво трябва да направят, за да получат царството небесно, Предтеча им казал: „Не взимайте повече от определеното!“ (Лука 3:12-13).
Господ знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил достоен да приеме истинското учение. И действително, Матей с радост чул думите на Спасителя, поканил Го у дома си, като поканил и някои свои познати. Господ милостиво беседвал с тях. Гордите фарисеи започнали да осъждат Спасителя и казали на учениците Му: „Защо вашият Учител яде и пие с грешници!“ На това Спасителят казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници“. (Мат. 9:9-13).
От това време Матей бил винаги с Христа в числото на Дванадесетте Негови ученици. Наричат го още Левий. Но той сам от смирение нарича себе си Матей-Митар, като че ли да напомня за своето предишно звание.
Матей написал своето Евангелие по просбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго. То предава подробно възвишеното божествено учение на Христа за блаженствата, за молитвата и пр.
Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
За живота на св. евангелист Матей са запазени малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.
Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
В месец юли на 2012 година от Рождество Христово след Света Литургия отслужена на о.Саломина(Гърция)
Негово Високопреосвещенство Митрополита на Саломина Г-н, Г-н + Серафим
подари чрез Митрофорен Протопрезвитер Радослав Паскалев частица от светите мощи на Свети апостол и евангелист Матей за вечни времена и спасение на православните християни в България на храм „Света Матрона Московска” гр.Пловдив. Съхраняват се в ризницата при храма.
