В началото на Светия и Великия пост Църквата ни събира около Великия канон на св. Андрей Критски, един от върховете на православното богословие от златната епоха на Отците на Църквата. Този канон не е просто литургичен текст: той е пътешествие на слизане в сърцето, пътешествие към истината, школа на смирение.
Св. Андрей Критски не изгражда прост морален дискурс, а универсално разбиране за покаянието, като път към Бога. Той събира цялата история на спасението и я превръща в огледало на душата. Всяка библейска фигура се превръща в живо слово за нас. Човекът не е наблюдател на Писанието: той е неговият главен герой.
Както учи св. Йоан Златоуст: „Покаянието е лекарство, което унищожава греха; Това е дар от небето, силата на благодатта.“ Великият канон е точно това: лекарство, предлагано на Църквата. Светият пост не е закъсняло изобретение, а апостолски опит, узрял в живота на Църквата. Отците го наричат „пролетта на душата“. Свети Василий Велики казва: „Постът връща човека в рая, защото го освобождава от невъздържаността, която го е отдалечила от Бога.“ Постът обаче не е само въздържание от храна, но и отричане от грях, гняв, клевети, несправедливост.
Новият завет също осветлява тази истина. Самият Господ казва: „Когато постите, не ставайте тъжни като лицемери… твоят Отец, който вижда тайно, ще ти въздаде на яве.“ (Матей 6:16-18) И отново: „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Матей 5:8) .
Постът е пътят към чистота на сърцето. Това не е външна практика, а вътрешен акт на пречистване. Свети Павел ни увещава: „Не знаете ли, че сте храмът на Бога и че Духът Божий обитава във вас?“ (1 Коринтяни 3:16) Ако сме храм, Великият пост е времето на пречистване на храма. Свети Ефрем Сирин пише: „Пости с тялото, но най-вече пости със сърцето.“ Без вътрешно преобразуване, постът се превръща във формализъм; без милосърдие, той се превръща в гордост; без смирение се превръща в осъждане. А спънат от егото се превръща във предателство към Бога.
Великият канон също ни изправя пред трагедията на предателството. Не само като историческо събитие, но и като духовна динамика. Фигурата на Юда Искариот е откровение на човешкото сърце, когато то претендира за върховенство. Предателството произтича от егоизъм. Егоизмът се ражда от гордост. Гордостта се ражда от илюзията за самодостатъчност.
Отците учат, че основният грях е разстроената любов към себе си. Св. Максим Изповедник утвърждава, че егоизмът разкъсва единството на човека и го отделя от божественото общение. Св. Яков предупреждава: „Където има ревност и раздор, има безредие и всякакви зли дела.“ (Яков 3:16) Предателството е оръжие на разделението, защото разбива доверието, разбива братството, създава подозрение. А където има подозрение, образът на Троицата е замъглен.
Христос не отговаря на предателството с върховенство, а със смирението на Кръста. Той не се защитава с насилие, а предлага Себе си в любов. Апостол Петър ни напомня: „Христос страда за вас, оставяйки ви пример по стъпките му.“ (1 Петрово 2:21). Тук се крие богословието на Великия пост: постът се бори с егоизма, молитвата разтваря лъжата, поклоните разбиват гордостта, изповедта реконструира истината.
Великият канон ни кара да повтаряме: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме.“ Това призоваване разрушава идола изграден в нас, който сме ние самите. Човекът, който се признава за грешник, вече не може да се чувства превъзходен. Човекът, който плаче пред Бога, не може да доминира над брат си.
Великият пост не е време на тъга, а на истината. Това не е време на страх, а на изцеление. Това не е стерилно унижение, а прераждане. Ако искаме да запазим единството в семействата и общностите си, трябва да преодолеем егоизма в сърцата си. Ако искаме да избегнем предателство, трябва да живеем искрено. Ако искаме да празнуваме Великден достойно, трябва да преминем през покаяние.
Нека Великият канон на св. Андрей Критски стане за нас: школа на смирението, огледало на душата, лекарство срещу лъжата, сила срещу всяко разделение. И, пречистени чрез пост и просветлени чрез благодат, да можем да стигнем до светлината на Възкресението като мъже и жени, истинно-православни християни помирени, обновени и обединени в любовта на Христос Господа – Възкръсналият от мъртвите.
Велик Пост – Света Четиредесятница.
ВИСШ ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ
2026 год.
