Църковен Храм

История на Духовен Комплекс Света Матрона

Всичко започна по един „странен“ начин, с моето първо посещение в Светия град Москва. Въпреки че днес си мисля че това бе едно съдбовно пътуване донесло радост за десетки хора сега, днес.

За огромно съжаление днес са малцина онези християни, които в пределите на нашата страна почитат и молитвено призовават Света блаженна Матрона Московска, тази велика чудотворка и светица на съвремието ни.

Стотици днес имат нужда от такава велика защита, каквато е Светата старица Матрона.
Можем да приведем десетки случаи на изцерения на тежко болни, станали пред нейните Свети мощи в Покровският манастир в гр. Москва. Десетки бездетни семейства са получили велика радост на родителството именно молейки за това Св. блаженна Матрона. А чутите молитви и изпълнените съкровенни желания, за които ние няма да узнаем, навярно са хиляди.

Когато в 2012 година посетих гр. Москва за мен бе впечатляваща гледката в зимната вечер пред вратите на Покровската обител. Въпреки лошото време и ноща, която се спускаше над Москва, пред стените на манастира, в който бе положено тялото на блажената старица, чакаха стотици хора. Всеки държеше цвета.
Всички тези хората чакаха спокойно, някои от тях четяха акатиста към Св. Матрона или нейният молебен-канон.Опашката бавно се движеше към сърцето на манастира – Покровският храм, в който пребивава тялото на Св. Матрона.

В последствие узнах за хилядите изцерения, чудеса, изпълнени желания случващи се пред тялото на тази велика светица.
В миг си помислих за страдащите мои сънародници. За десетките българи, които имат същите проблеми, но нямат тази защитница и молитвеница пред Бога за тях.

В годините на моето свещенство сълзите, които виждам са много повече от усмивките. Молитвите произнесени от мен за болни и страдащи, са в пъти повече от молитвите благославящи радостта и добруването на българският дом. Когато ежедневно се сблъскваш с човешка мъка и отчаяние, и не си безразличен към нея, трябва да се опиташ с твоята човешка немощ да потърсиш и ти път за тези страдащи. За да могат те по–бързо да намерят чудотворното лекарство чрез вярата в Бога.
Навярно тези мисли са преминали през сърцето ми, както аз преминах покрай стените на Покровският манастир, за да може Бог да ги чуе, и да ги претвори в реалност.
Отлитайки от Москва по време на целият полет си мислех не толкова за изживяните дни и срещи, колкото за видяното пред Покровският манастир. И именно тогава осъзнах, че в задочната си среща със Св. Матрона, не осъществих нещо малко, да закупя една нейна икона от манастира за да мога да я имам в храма си.
Толкова много съжалих за това в онзи миг, без да подозирам какво ми е подготвил Бог.
Бяха минали месеци, когато поисках в един телефонен разговор, който водих по съвсем различни теми с владика Сергий, той да закупи една такава икона. Помолих го да я постави за миг върху тялото на Св. Матрона за благословение.

След минута мълчание той ме попита:

– А не искаш ли частица Св. Мощи от Света Матрона Московска?

Отговорих му че това е немислимо за мене дори. Владиката отговори:

– Ще подаря частица Св. мощи, които ще поставя в мощевика на Светата Икона. За да могат хората да получават всичко което търсят в молитвите си, заставайки пред тази икона за поклонение. И тя ще ги чува и ще им помага във всичко.

В този момент почувствах радост, каквато никога по-рано не бях усещал в сърцето си.

На 24 март 2013г., Владика Сергий пристигна в Пловдив, за да ми донесе тази частица вселенска святост – Иконата на Св.блаженна старица Матрона Московска с частичка от светите и мощи.

Днес тя е поставена в малкия параклис, и всеки неделен ден извършваме молебен към великата светица на Христовата Църква.
Бих искал повече хора да имат възможност да се докоснат до нея, за да получат очакваното и желаното в живота си.

Сега предстои следващата крачка, да изградя с помоща на всички вас, вярващите храм на Св. Матрона Московска! А след това и духовният комплекс посветен на Светата, за да могат повече хора да получат изцерения и бърза помощ чрез своите молитви.
Очаквам помоща на всички вас!

Отец Радослав Паскалев